Цвете на приемането на себе си

От отричането на себе си ... до себеуважение

В негативно състояние: 

В разговор често търси форми на извинение. Не може да прощава, поема вината върху себе си. Често има гузна съвест. В многозначителни ситуации поема чуждата вина, чувства се отговорен за грешките на другите. Поставя си високи изисквания, повече отколкото изисква от другите. Дори и при успех се упреква вътрешно, че все пак нещо не е направил както трябва. Държи сметка повече за своите граници, отколкото за своите възможности, руши се вътрешно поради отрицателни схващания за същността си. Работи свръхсъвестно и по този начин лесно попада в емоционален стрес. Чувства се малоценен и очаква да бъде наказан. Извинява се, когато е болен, изтощен или депресиран. Дълбоко в себе си се чувства като страхливец. Трудно му е да приеме похвала или награда, защото вярва подсъзнателно, че нищо не е заслужил. Чувства се виновен, ако тряба да каже на някого открито мнението си. Позволява си малко и веднага остава на заден план при повече искане, отколкото предлагане. Не вярва, че заслужава обич, вътрешно не оправдава съществуването си „извинявайте, че съм се родил". Често поведението му е по детски страхливо. Понякога има мазохистична жертвоготовност. Прекалено подценява себе си - отрицателен нарцизъм. Подсъзнателно силни схващания за добро и зло.

В позитивно състояние:

Човек признава грешките си, приема ги, но не преувеличава тяхното значение. Има чувство за разкаяние, но не за вина, може да си прости и да забрави.
--------------------------------------

Утвърждения, които помагат:

Освобождавам се от цялата вина.
Приемам грешките си.
Прощавам на себе си.
Обичам и приемам себе си.