Приказка за семената

Приказка за семената

Имало един тъжен мъж, който бил загубил вярата си и мислел, че повече нищо хубаво не може да му се случи.

Една нощ, докато спял той се озовал пред бляскав магазин и привлечен от светлината му, решил да влезе. На щанда видял красива жена с табелка на ревера, на която пишело „Съдба“.

Мъжът попитал невярващо: „Наистина ли си ти?“, а жената усмихнато кимнала с глава. Казала му, че от нея може да си купи каквото поиска. Мъжът веднага си поръчал – здраве, успех, любов, щастие и приятелство. Жената влязла в склада и след малко се върнала с един пакет. Подала го на човека и той побързал да го отвори. Погледнал пакета и се изненадал, че вътре има само семена. Жената му обяснила, че от нея може да купи само семена. „Но как така?“ – попитал недоволно мъжът. „Сега ще ти обясня.

Казваш, че искаш здраве, а правиш всичко възможно, за да не си здрав. Не се грижиш за тялото си, не спортуваш, не се храниш здравословно, пиеш, пушиш. Позволяваш на стреса да контролира живота ти. Щом искаш да си здрав, посей семето на здравето. Грижи се за него, грижи се за себе си.

Казваш, че искаш успех, а не си готов да се бориш за него. Избираш страха пред смелостта да опиташ, защото може да се провалиш. Избираш сигурността пред риска на промяната, защото не знаеш какво ново те очаква по пътя. Избираш ролята на наблюдател вместо на откривател. Време е да се замислиш. Посей семето на успеха, грижи се за него, грижи се за себе си.

Казваш, че искаш любов, а не я допускаш в сърцето си. Спускаш бариери, изграждаш стени, заключваш сърцето си с катинари. Затваряш се в себе си от страх да не те наранят. А всъщност така нараняваш себе си. Пазиш се да не те ограбят, а всъщност така ограбваш себе си. Страхуваш се да рискуваш, но всъщност се страхуваш да живееш. Време е да спреш. Посей семето на любовта. Грижи се за него, грижи се за себе си.

Казваш, че искаш щастие, а отказваш да го видиш когато е в живота ти. Неглижираш го, докато търсиш нещо друго, нещо по-голямо, нещо различно. Забравяш да се радваш на простите неща в живота. Забравяш, че именно в тях се крие истинското щастие. Забравяш да се усмихваш. Забравяш да благодариш. Забравяш да живееш. Време е да се замислиш, посей семето на щатието. Грижи се за него, грижи се за себе си.

Казваш, че искаш истински приятели, но не осъзнаваш, че преди това ти трябва да станеш такъв. Не осъзнаваш, че приятелството е повече от едночасови срещи веднъж в месеца. Приятелството е повече от обаждане по телефона за празниците. Приятелството е подкрепа, сила, споделеност. Приятелството е готовност да преглътнеш гордостта си, когато е нужно. Приятелството е готовност да жертваш себе си, когато е нужно. Време е да се замислиш, посей семето на приятелството. Грижи се за него, грижи се за себе си.

И накрая ще ти кажа – помни, че само от теб зависи какво ще поникне от семената ти!

Само от теб зависи каква реколта ще отгледаш в душата си.

„Инсомния“ – Венета Райкова